#1. Да си лягам рано е супер.
#2. Вместо да мисля за следващия почивен ден, по-добре е да върша работа, от която да не се опитвам да бягам непрекъснато. Същото важи и в личен план.
#3. Да казвам често “благодаря” и “обичам те” променя всичко.
#4. Да лъжа не е ок. Никога. Освен ако не овладея изкуството да лъжа до съвършенство.
“It’s always the best policy to speak the truth, unless of course you are an exceptionally good liar.” - J.K. Jerome
#5. Моето тяло е подсъзнанието ми. Уча се да го слушам, защото когато съм щастлива не боледувам.
#6. Когато пиша мисля, точно като Joseph Joubert.
#7. Сарказмът е защитна реакция. В тоя ред на мисли, по нашите географски ширини, смелите хора са по-голям дефицит от гениалните.
#8. Лошият навик не може да бъде изтръгнат. Може само да бъде заменен.
#9. Единственото нещо което мога да се науча да контролирам е състоянието на моя ум. С годините намирам за все по-важно да развивам това умение, защото се оказа, че именно той - мозъкът е режисьора на шоуто наречено "Моят живот".
“The fundamental purpose of the brain is to produce future.” D. Dennett
#10. Това което ме е довело тук, няма как да ме отведе там. Мерси Шанел.
#11. Когато нещо ми е трудно, обикновено ми е и забавно.
#12. “Мама” е номер едно в листата на любими думи на всички езици и времена. Засега, “Благодаря ти мамо.” е едно от най-мъдрите изречения които мога да изрека, чуя или напиша.
#13. Първите впечатления са точно толкова важни колкото и последните. В тоя ред на мисли, доброто начало е точно толкова важно колкото и добрият край.
#14. В живота ми наистина съм обичала хора, без обаче да знам как да обичам и само съм ги наранявала. Още се уча да обичам, включително и себе си - една от най-важните ми задачи по пътя към приятното остаряване.
#15. Вярно е че “when I know, I grow”, но по-важно е как използвам това което знам, за да подобря качеството на моя живот. Вече разбирам колко прав е бил Descartes.
#16. Във всяко “благодаря” има парченце от дъщеря ми.
#17. По-добре ми се получава, когато залагам на практиката и постоянството, отколкото на късмета и вдъхновението.
#18. Директните впечатления са единствения начин да уважа както умът, така и сърцето ми, затова ги предпочитам пред всички останали форми на комуникация.
#19. Хората обикновено идват при мен заради това как изглеждам, или заради това което имам да казвам, но остават заради разговора. Същата логика е приложима и в професионален план, за всяка една рекламна комуникация на марка.
#20. Отношението ми към провалът е като към временен проблем, който трябва да разреша, а не състояние, което ме определя. Забелязвам, че се превръщам в провал, в момента в който започвам да изпитвам вина, защото се връзвам на собствените си обвинения, или на тези на другите.
#21. Лично за мен, повечето неща са по-добри, когато са по-кратки. Извинявам се за дългия списък.
#22. Test. Test. Test. The key to success.
#23. До голяма степен, щастието ми зависи от това доколко се обичам и харесвам. Това обикновено се случва когато между това което чувствам, мисля, казвам и правя има възможно най-малко разминаване.
#24. Винаги получавам това което искам, стига да успея достатъчно интензивно да фокусирам страстта си.
#25. В живота ми, дълбочината надделява над широчината.
#26. Имам много добри идеи. Точно сега, това което ми липсва е най-доброто възможно изпълнение на една от тях.
#27. С годините разбрах колко прекрасно е да си седя в къщи и да не правя нищо. Точно тогава ми се случват най-много неща.
#28. Сама си дялкам характера и личността с потока от навиците, които си създавам.
#29. Хора, които непрекъснато имат нужда от моето внимание ме натоварват. Предпочитам такива, които понякога ме даряват и с тяхното.
#30. Един от най-важните научни въпроси на всички времена е защо хората слушат музика?
Музиката е част от ежедневието ми. Важно ми е да й отделям време и да възпитавам отношение в детето ми, така както баща ми е възпитавал в мен.
#31. Благодарността е един от най-важните ключове, които отварят врати по пътя към успеха.
#32. Уморявам се когато прекалено често ми се случва едно и също нещо. Същото състояние ме връхлита когато гледам или чувам прекалено често едно и също.
#33. Ограниченията са дегизирани предимства.
#34. Когато започвам разпалено да споря за нещо, обикновено това е знак, че имам съмнения относно това в което вярвам.
#35. Какво се случва тук с мен е много по-важно от това, какво се случва там с някой друг.
#36. Както колите, така и хората трябва да се “test-drive”-ват.
#37. Оставам доволна когато нещата които правя попадат някъде в горния десен ъгъл, независимо дали е вечерята която приготвям или статията, която пиша.
#38. Вече съм убедена, че трябва да има приемен изпит/тест за да станеш родител, независимо дали ще раждаш собственото си дете или ще осиновяваш. Все пак за да станеш шофьор има, а за едно от най-значимите неща в живота никой не те учи, подготвя или тества. Някак абсурдно ми се струва, че едно 12 годишно момиче не може да гледа филм 12+, но за да стане майка не му се предлагат никакви възрастови или други ограничения!
#39. Чувствам се късметлийка когато това което обичам ме обича също.
#40. Гугъл може и да знае какво искам, но Фейсбук и Туитър знаят коя съм. Защото в тоя социално-дигитален свят, “you are what you share” (Faris Yacob).
Така че, ако ви харесва това което четете, моля споделете.
КОМЕНТАРИ (0)