Държа в ръцете си нещо по-старо и по-красиво от мен. След като е живяло 55 години, то най сетне-попадна и в моите ръце, благодарение на безупречния детекторски талант на сестра ми, да открива сред най-големите боклуци - перлата - брой от списанието Моден журнал БОЖУР - 1958 година.
Хартията - плътна, грапава, стара и на петна. Когато прелистваш усещаш тежестта на страницата между пръстите. Червената спирала повече от половин век ги държи в едно тяло. Хрумва ми, че може би не е правена в Китай.
Гледам рисунките и си мисля за компютрите и фотошоп. Тук, всички жени първо са се появили като образи в главата на художника, после са пресъздадени на ръка. Сякаш тази ръка е прокопала по-широк канал на комуникация и директното впечатление от рисунката влиза дълбоко, играейки със сетивата ми. Прелиствайки списанието, веднага се появява вътрешно въодушeвление...наслада, радост.
Взирам се в дрехите и кройките, цветовете, силуетите и израженията на тези нарисувани женски образи. “...в роклите преобладават лежерите, принцесите и отчасти високи талии. За дамските манта са застъпени кимоно, полу кимоно реглан фасон, а също така и обикновен ръкав. “
Въздействат ми като класическо изкуство - и тук има принцеси, но са ми някак по-реални от която и да е снимка на абитуриентка. Момичетата на Божур - нашите популярни pin up образи - крехки и едновременно уверени - една класическа форма на красота, която заслужава всяка жена.
Успявам да осъзная една критичната мисъл: “Дали, започваме да оценяваме старите неща когато, самите ние ставаме леко винтидж?... Качеството на старото, по-добро ли е, или така ни се струва от гледната точка на възрастта? Или пък наистина в старите неща има по-голяма доза лична информация и въображение?...
Селекцията на жени модели от Божур 1958 година, лично аз мога да нарека изкуство. Давам си сметка, че художника на всички модели - Л. Попова - не е Gil Elvgren. Критерият ми обаче е много прост: 55 години по-късно, тези рисунки - продължават да ми въздействат като музиката на Шопен, или като ревю на Шанел. Едновременно ме успокояват, вълнуват и вдъхновяват.
КОМЕНТАРИ (0)